Шри Свами Сатянанда Сарасвати е роден през 1923 г. в Алмора (Утаранчал) в семейство на фермери. Предците му са били воини и много от неговите роднини, включително баща му, са служили в армията и полицията. Още от ранна възраст обаче става ясно, че Шри Свамиджи има друга съдба, тъй като на шестгодишна възраст започва да има духовни преживявания. По време на ранното му детство много светци го благославят, включително Анандамаи Ма, и му предсказват, че ще има много развито съзнание.

През 1943 г., на 20-годишна възраст, той се отказва от дома си и тръгва да търси гуру. Това търсене в крайна сметка го отвежда при Шри Свами Шивананда Сарасвати в Ришикеш, който на 12 септември 1947 г. го посвещава в Парамахамса саняса на Дашнами ордена и му дава името Свами Сатянанда Сарасвати.

​

През тези ранни години в Ришикеш Шри Свами Сатянанда Сарасвати се потапя в гуру сева. По онова време ашрамът е все още в начален стадий на развитие и липсват основни удобства като сгради и тоалетни. Джунглите, заобикалящи малкия ашрам, са пълни със змии, скорпиони, комари, маймуни и дори тигри. Работата в ашрама е изключително тежка и се налага Шри Свамиджи да работи дълги часове в различните отдели на зараждащия се ашрам.

За онова славно време, когато живее в ашрама на своя гуру, Шри Свамиджи казва, че това е период на пълно единение и отдаване на гуру татва.  Чрез своята нишкама сева (служба) той достига до просветено разбиране за тайните на духовния живот и става авторитет в областта на Йога, Тантра, Веданта, Самкхия и Кундалини йога.

​

Шри Свами Шивананда казва за Свами Сатянанда: "Малцина биха проявили такава интензивна вайрагия на такава ранна възраст. Свами Сатянанда е изпълнен с елемента "начикета".

Знанието на Шри Свами Сатянанда Сарасвати се разгръща отвътре чрез неуморната му служба, както и чрез неизменната му вяра и любов към Шри Свами Шивананда Сарасвати, който му казва: "Работи усилено и ще се пречистиш. Не е нужно да търсиш светлината; тя ще се разгърне отвътре в теб."  През 1956 г. Шри Свами Шивананда Сарасвати му предава знанието за крия йога и му дава задача да "разпространява йога от врата на врата и от бряг на бряг".

Шри Свами Сатянанда Сарасвати тръгва като странстващ саняс и пътува много - пеша, с кола, влак, а понякога дори на камила и на слон из Индия, Афганистан, Бирма, Непал, Тибет, Цейлон и целия азиатски субконтинент. По време на пътешествията си, след като  среща хора от всички слоеве на обществото,  той започва да  формулира своите идеи за това как да разпространява йога науката.

От 1963 до 1982 г. Шри Свамиджи пренася йога до всяко кътче на света, до хора от всяка каста, вероизповедание, религия и националност. Той вдъхновява милиони търсещи в различни страни. Спокойно може да се каже, че Шри Свамиджи е издигнал знамето на йога във всяко кътче на света. Никъде не се е сблъсквал с опозиция, съпротива или критика. Неговият път е уникален. Добре запознат с всички религии и свещени писания, той обединява тяхната мъдрост с такъв естествен талант, че хората от всички вероизповедания са привлечени от него.

Шри Свамиджи е пионер на йога, тъй като представя техниките пратяхара, дхарана, дхяна, асана, пранаяма, мудра и бандха по толкова достъпен и методичен начин, че за всеки става възможно да постигне пълноценно физическо, умствено, емоционално и духовно развитие. Шри Свамиджи разкрива знанията на Тантра, възвишените истини на Веданта, Упанишадите и Пураните, будизма, джайнизма, сикхизма, зороастризма, исляма и християнството, като не пропуска  и съвременния научен анализ на материята и сътворението. От древните писания той тълкува, обяснява и разкрива непознати до момента практики.

Той е автор на много книги по йога, които са приети като учебници в училища и университети по целия свят. Тези книги са преведени на италиански, немски, испански, руски, сръбски, китайски, френски, гръцки, ирански и на повечето други известни езици в света.

До 1983 г. неуморните усилия на Шри Свами Сатянанда да разпространи посланието на йога докосват хора по целия свят. Бихарската школа по йога (Bihar School of Yoga) се утвърждава и е призната навсякъде по света като авторитетен и автентичен център за изучаване на йога и духовни науки.

В разцвета на своите достижения Шри Свами Сатянанда посочва  Свами Ниранджанананда за свой наследник и му дава задачата да продължи неговата мисия, след което постепенно  се оттегля от всички дейности и през 1988 г. напуска Мунгир, за да започне нов етап от живота си.

Шри Свами Сатянанда пристига в Рикхия на 23 септември 1989 г. по обяд, в деня на пролетното равноденствие, когато природата е в пълно равновесие. Скоро след това той запалва дхуни (огън) и го нарича Махакал Чита Дхуни (Mahakal Chita Dhuni). Започва интензивна духовна практика, навлизайки в начина на живот на Парамахамса санясин. През 1991 г. Шри Свами Сатянанда Сарасвати получава божествен мандат: "Грижи се за съседите си така, както аз се грижех за теб". В стремежа си да постигне баланс между личния аспект за духовно освобождение и социалния аспект на помощ за другите, той е воден от ново вдъхновение: да служи за подобряване условията на живот на местните хора в хилядите села около Рикхиадхам, Индия.

През 1994 г. в даршан, продължил един месец, Шри Свамиджи предава на света посланието на Бхакти йога. Той казва, че целта на човешкия живот, е да осъзнае Бог чрез любов и да служи на Бог, като помага на човечеството. Той пророкува, че докато Хатха йога и Раджа йога са били панацеята на XX век, предаността към Бог и Бхакти йога ще бъдат панацеята на XXI век.

През 2007 г. Шри Свамиджи обявява създаването на Рикхияпийт (Rikhiapeeth) като ашрам, в който да се практикуват и живеят трите основни учения на Шри Свами Шивананда - да служиш, да обичаш и да даваш (Serve, Love, Give).  През декември 2009 г. Шри Свамиджи взима участие и дава вдъхновяващи даршани по време на Сат Чанди Маха Ягия и Йога Пурнима, и веднага след това - в полунощ на 5 декември 2007, той съзнателно навлиза в Махасамадхи и се слива с космическото Шива съзнание.