Бог в Йога - Yogamag, Sep.2026 Свами Ниранджанананда Сарасвати

В Йога няма Бог. Има само концепция за специална природа, която е свободна от kleshas - мъка, болка и страдание. Това е дефинирано в Йога сутрите на Патанджали. Йога не говори за Шива, Нараяна и Деви. Йога не обсъжда Бог от гледна точка на религиозните концепции, която сме развили.
Йога e започнала с Шива, който я разпространява. В древните писания на Йога, цялата концепция за Бог се определя като Пуруша. Пуруша е индивидуалното съзнание във всяка форма на живот. Съзнанието в мен се знае като Пуруша, съзнанието в теб е Пуруша, съзнанието в слона, кучето, магарето, мухата, комара, също е Пуруша. Има стотици, хиляди
и милиони форми на Пуруша и всяка представлява присъствието на съзнанието. Съзнанието
в материалното измерение е подвластно на болка и удоволствие, привличане и отблъскване
(raga и dwesha). То е подлeжащо на avidya - невежество, asmita - реакциите на егото и
abhinivesha - несигурния живот. Йога сутрите казват, че понятието Ишвара е природа, която е
свободна от невежество, проява на его, привличане, отблъскване и несигурност. Това е
концепцията за Ишвара в Йога.
Дали харесваме това или онова е индивидуален избор, който се обуславя от културата,
религиозната ни принадлежност, разбирането и т.н. Йога като предмет е известна като
агностична. Коментаторите също я разглеждат като атеистична философия.
Те не я разглеждат от перспективата на духовната реализация. В духовната реализация,
дали е Исус или Кришна, те са едно също. От религиозна перспектива, Исус и Кришна се
идентифицират като източник на две различни идеологии. От религиозна перспектива,
винаги ще има разлики и винаги ще има осъзнаване за Бог. От йогийска гледна точка и
вярващите и невярващите имат глас. Вярващите следват своя път и невярващите следват
своя и в това няма противоречие. Привлекателността на Йога става универсална заради
нейното естество - независимо къде съм в живота, към която каста и вяра да принадлежа, аз
все ще мога да открия тази чистота и трансцеденталност в мен.
Ишвара е нещо, което е индикация за свобода от обвързаността на сетивата и ума, от
страданията на егото и от нашето участие в света. Хората, които могат да се издигнат отвъд
това, се наричат аватари - Въплъщения на Бог, Въплъщения на Ишвара - онова състояние,
което сега е сияещо в индивидуалния им живот. Буда е бил нормален човек, който е живял в
дворец, носил е хубави дрехи, имал е приятна жена, слуги и каляски. Той е живял добър
живот, той е бил обикновен човек. Когато е минал отвъд ограниченото себе и е станал
просветлен, той е реализирал природата на Ишвара във себе си - “Аз съм тази чиста
природа, която е свободна от влиянието на болката и удоволствието, радостта и
страданието, горещото и студеното.” Той е минал отвъд ниските vritti на ума и затова хората
го приемат като въплъщение, като аватар, някой който представлява тази чиста природа.
Същото важи и за Кришна, Рама и за която и да е личност, която се идентифицира като
качество на живота, а не като титла. Има хора, които обичат да се наричат Бхагаван, те си
дават титлата, те нямат качеството. Хората, които имат качеството, не си дават титли, те
живеят този живот на свобода и радост, блаженство и мир.